В квартал като Тракия всичко е възможно,

В квартал като Тракия всичко е възможно, Дойде ли Пежото обаче става сложно. Бялото Пежо даже нощем го сънувах, който знае знае ,чак се развълнувах. Разхвърляхме на едро ,а бяхме доста малки, искаш да ни палиш ,ще има и тупалки. За всичко в квартала хора си има, веднъж в на 60то двора бяхме трима. Въртяхме във кръг съмнителна цигара, оглеждахме се само Пежото да не ни набара. Телефонът ми звънна и братленце ми прошепна , бягайте от там, нещо в мене трепна. Всичко изхвърлихме и дим да ни няма, имах чувство че пропадам във яма. Даже не разбрах как мястото напуснах, бялото Пежо да видя аз пропуснах. Отправих се директно към Паризиана , местна сладкарница - само за шано... Взехме си по бира ,а можеби по две, тогава осъзнах че не съм дете. Играехме игра на котка и мишка ,незнам дали следиш тънката нишка. Всичко за парата, това ни бе играта. Знаеха ни всички ,та даже и децата. И сега когато ми побеля косата и бачкам на заплата , си викам ти си бил баси психопата. Наложи се дори страната да напусна,за да се измъкна от играта гнусна. С годините не всеки помъдрява, някой бълъци просто остаряват. При мен нещата се попромениха, във районното един път ме биха... Това не помогна и не се промених, направих го когато аз реших... Човек се променя ,когато сам го пожелае, иначе керванът си върви,а кучето си лае.